Идея срещу сивата заетост: Осигуровките да са 100% от работника
преди 2 дни
posredniknews.comЕдна от работодателските организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), предлага екстравагантна идея за борба с недекларирането на осигуровки - 100% от осигурителните вноски да са за сметка на работника. Това обаче трябва да стане срещу компенсация на служителите чрез запазване на размера на нетната заплата, стана ясно в понеделник. В момента осредненият размер на вноските за всички осигурителни фондове е 57% за сметка на работодателя и 43% - за работника. Предложението е от изследването "Национална карта на недекларираната заетост в България", представено на кръгла маса от проф. Емилия Ченгелова - ключов експерт по проекта на АИКБ и КНСБ "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост". Бизнес организацията смята, че чрез идеята ще спадне в значителна степен икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост и ще нарасне интересът на работника не само да работи с трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение. Зам.-министърът на финансите Маринела Петрова коментира, че Covid-кризата е допринесла за промяна в нагласите на хората по отношение на декларирането на заетост, защото само по този начин бизнесът и гражданите могат да ползват антикризисните мерки на правителството. "Хората трябва да разберат, че декларирането на труд води до подобряване на събираемостта, което от своя страна дава на държавата възможност за използване на повече средства за инвестиции", Според изследването на АИКБ по оценки на работодателите недекларираната заетост в българската икономика през 2020 г. е 25.3 на сто, а по оценки на работниците - 32.9 на сто . Според АИКБ тенденцията през последните три години е недекларираната заетост да намалява. Заведения, туризъм и транспорт - масово със сиви договори Според работодателите браншовете, които са най-силно уязвими към практиката "работа на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на недекларирана сума в брой", са: "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети", "Строителство"; "Селско, горско и рибно стопанство", "Преработваща промишленост", "Транспорт, складиране и пощи", "Хотелиерство и ресторантьорство", "Административни и спомагателни дейности", а според работниците: "Строителство", "Транспорт, складиране и пощи", "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети", "Хотелиерство и ресторантьорство", "Селско, горско и рибно стопанство", "Добивна промишленост". Пет вида са най-често срещаните форми на сива заетост - работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане. По думите на д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, и работодателите, и работниците са посочили, че най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой. "Нейният обхват е между 25% и 30%. На второ и трето място и двете групи поставят съответно полагането на извънреден труд без заплащане и прикритите трудови договори", посочи Ангелова. Най-висок е делът на недекларираната заетост в областите Видин (33.5 %), Ямбол (32.6%) и София област (32.5 %), а най-нисък - в Кюстендил (24.1 %), Смолян (23.6 %) и Търговище (21.1 %). Най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи. КНСБ иска двуцифрен ръст на заплатите всяка година Също в понеделник КНСБ представи свой меморандум за социално-икономическото развитие на България за 2021-2025 г., който ще е предмет на обсъждане при предстоящите срещи на синдикалната организация с политическите партии преди изборите. В него синдикатът настоява средната работна заплата да стане 2450 - 2560 лева през 2025 г., а минималната - 1239 лева. Според КНСБ средната работна заплата трябва да расте ежегодно поне с 12.5%, а минималната - с поне 17.5%. Искането е на фона на допускания, че БВП ще расте в реално изражение ежегодно с не по-малко от 3.5%, а номинално с над 5%. За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС, чрез която минималното възнаграждение се очаква да достигне 50% от средната работна заплата за страната. При този ръст на доходите поне половината от наетите работници и служители ще получават "заплата за издръжка" към 2022-2023 г., а минималната работна заплата ще достигне "заплатата за издръжка" към 2025-2026 г. Пред политиците КНСБ ще поиска темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на един нает) по паритет на покупателна способностда да достигнат ниво от 60% от средноевропейското през 2022 г. и 67% през 2025 г., обобщават исканията синдикалистите. От КНСБ предлагат и годишен темп на актуализация на средната пенсия в размер на 15%. Според синдиката този темп е напълно постижим, като по този начин ще се позволи умерено покачване и на съотношението между размера на средната пенсия и размера на нетната средна работна заплата (39.4 на сто към 2020 г. при очаквано съотношение 44.8 на сто към 2025 г.). От КНСБ отново поискаха реформиране на данъчната система. Икономистът Любослав Костов посочи, че синдикатът настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за странат а. В същото време ставката на данъка върху личните доходи и на данък печалба трябва да се вдигне на 15%, а ДДС да се намали също до 15%. КНСБ предлага още средното дневно обезщетение за безработица да нарасне от 26 лв. на ден на 70 лв. на ден до 2025 година (от 573 лв. месечно на 1 477 лв. месечно в края на периода). Това представлява ръст от 257 на сто за период от 4 години. За тази цел ще бъдат необходими общо средства в размер на около 1 млрд. лв. допълнително за периода до 2025 г. Сериозен ръст според КНСБ трябва да претърпят и разходите за обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. От сегашните 380 лв. то трябва да стане 730 лв., а разходът за него да нарасне съответно от 230 млн. лв. в настоящата година до 442 млн. лв. през 2026 г. Източник: mediapool.bg