„И за да не голословя напразно, съм ви написал ей тука едни прости работи…”
преди 5 години
big5.bgОткъс от „Стопанката на Господ” на Розмари Де Мео с единайсетте заповеди на българския род според авторката На тез, дето ще прочетат написаното, искам да река, че тоз народ много преди Христа си е имал своя вяра. Родът и земята са му били най-милни на българина. В кръв и пръст се е клел той и за тях е давал живота си. Българинът тъй и не стана християнин, и мюсюлманин не стана. И да се определя тъй, все малко зорлем му идва религията. Бил съм даскал години наред. Бил съм и ватафин на русалиите. Видял съм всякакви хора. Едни се кланят в църкви, други в джамии, трети притихват в гората. Все са българи. Много съм питал кой в какво вярва. И ако и да имат разни имена хората за Бога си, все за някаква Сила иде реч накрая… И за да не голословя напразно, съм ви написал ей тука едни прости работи. Туй са единайсе стари народни повели. Имам ги от дядо си, Илия. Държеше ги на един пирон на стената. Викаше, че църквата откраднала повелите на народа, за да си напише нейните заповеди, ама и туй не направила като хората. Че и махнала последната, не ù била по мярка. Отдолу, с един молив, дядо ми беше дописал още четири повели. Все ги повтаряше с молива, че избледняваха. Тъй си отиде от тоя свят без да ми рече откъде се взеха тия, последните. Да нямаш по-свято от рода си и от земята си! На тях разчитай, в тях се кълни и ако трябва, за тях дай и живота си! Почитай майка си и баща си и слушай думата им! А когато остареят и останат на ръцете ти, грижи се за тях, дорде се приберат в Бога! Пази се от кръвосмешение, че от него родът става крив! Таз повеля се отнася и до всички, станали побратими и посестрими, и до всичката тяхна челяд. Избрал ли си с кого да делиш хляба и постелята си, не посягай към чужда жена или чужд мъж. И окото ти даже не бива да изтича по чуждо, че ще ти осиромашее душата! Възбранява ти се всяка кражба! Било тя от нужда или по принуждение! Възбранява ти се всяко убийство! Особено за мъст или грабеж! Пролятата кръв тръгва като сянка след убиеца. На такъв децата и внуците му ще теглят тая кръв. Не се обръщай нивга в изедник, насилник или предател! Който изяде чуждо, онеправдае вдовица, сираче или сиромах, който предаде брата си – той внася огън в челядта и рода си. Не връщай нивга от прага си пътник, дошъл да нощува, че често с пътника ходи и Господ! Не връщай нивга сирак или сиромах с празни ръце, че техните сълзи са от горест и парят. Изпъдиш ли ги, пъдиш доброто от къщата си! Помни, че тежък грях се тежко изкупва! Изкупва се или с кръв или с доживотна грижа на душманина за неговата жертва и рода му! Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек! Ето ги тука и последните четири повели. Като го питаше някой, тия откъде са дошли, дядо ми махваше с ръка и викаше: „Не е важно рождеството на думите, а същината им!” – Изричай само правата дума! – Разбери за какво те бива! – Следвай само твоя си дъх! – Помни, че път се проправя с ходене! Дано тия повели попаднат в добри ръце и не се затрият! Нека тоз, дето ги прочете и нещо му припламне в душата, да ги покаже и на други българи, и на рожбите им. Че да знаят и помнят какви са повелите на един толкоз стар и мъдър народ! И НАЙ-ВЕЧЕ ДА ПРОУМЕЯТ, ЧЕ КОГАТО БЪЛГАРИНЪТ ОПРАВИ РОДА СИ ОТВЪТРЕ И СИ ПОЧЕТЕ КОРЕНА, ТОГАЗ ПАК ЩЕ БЪДЕ СИЛНА БЪЛГАРИЯ! © Розмари Де Мео, „Стопанката на Господ” AFISH.BG българия розмари де мео