Не бива да спираме с въпросите и с исканията за отговори
преди 2 дни
sbj-bg.euСвободата е състояние на духа, но е функция от възможностите, които имаме. Тя не се определя от анонимни анкети и експертно мнение . Затова не се впечатлявайте от таблиците, които запращат България на дъното по свобода на медиите. Впечатлявайте се от условията, в които работят журналистите, пише авторката Павлета Давидова в своя коментар във в. Дума . Колега бил привикан да се обяснява за въпросите, които е отправил към МВР. Ти що питаш, откъде имаш тази информация, кога и къде събра тези снимки - такива неща... В България медиите отдавна спряха да са четвърта власт. Осъдени са на безвластие и безгласие. Ако репортерите много питат, спират да ги информират за събития, губят акредитации, заклеймяват ги като досадници . Не, че има и кой да им отговори. Виж, Дръжките на микрофони и Пърхащите с клепки имат достъп навсякъде. Буквално. В новата сграда на Народното събрание журналистите почти няма как случайно да попаднат на новина, да отправят изненадващ въпрос или да се докоснат до депутат. Физически ни намериха цаката - буквално ни скриха на няколко етажа разстояние. Достъпът до депутати вече е контролиран, според благоволението на пиарки и прессекретарки. Да не вземе някой да наруши спокойствието депутатско... Е, ако трябва да сме честни, много журналисти бързо се превъзпитаха - спряха да задават въпроси и взеха да чакат на готово. Преписват прессъобещния, новинарстват от фейсбук статуси. Дори и да мислят нещо, пазят го за себе си. Защото е лесно, защото е сигурно, а явно и защото така няма да ги привикват я в институции, я в редакторската стая, я някъде другаде... Абсурдно е да отговаряш на журналистически въпрос с друг въпрос. Да го питаш защо пита е наглост. Работата на репортера е да задава въпроси, на медията - да търси истината. Хубавото е, че истината рано или късно излиза наяве. Дотогава просто не бива да спираме с въпросите. И да настояваме за отговори.