Съществува мистериозен нов свят подобен на нашия в Слънчевата система
преди 7 години
novinite.bgЛюбопитството към съществуването на девета планета в Слънчевата ни система се увеличава, а с него и откриването на доказателства. Две нови открития бяха представени по време на Европейския космологичен конгрес в Пасадена тази седмица и разкриха свидетелства за съществуването на този отдалечен, мистериозен нов свят, движещ се по идентичен начин на останалите планети в нашата Слънчева система, пише БГНЕС. Ловът за Планета 9 (позната още като Планетата Х или Нибиру) започна през 2014 г., след като астрономите Скот Шепард и Чадуик Труджило откриха планетоида 2012 VP113 и го нарекоха „Бидън”. Тогава те изчислиха, че най-близката точка на орбитата му до Слънцето се равнява на 80 астрономически единици, или разстоянието между Земята и Слънцето от 93 милиона мили, умножено по 80, припомнят от научната платформа „Сай-тех тудей”. Сега, екипът воден от Рену Малхотра, космолог от Университета в Аризона, е изследвал орбитите на четири екстремни обекти в областта на пояса на Кайпер (област в Слънчевата система отвъд Нептун, изпълнена с разнообразие от комети, астероиди и много планети джуджета, както и Плутон). Учените са открили, че всички те притежават най-дългите орбитални периоди, срещани досега. Четирите обекта могат да бъдат определени като семпли и изцяло съвършени като числови съотношения. Това предполага, че те най-вероятно са били придърпани в тези резонанси от гравитацията на гигантски обект с невиждани досега размери. Малхотра е би удивен от разкритието за тези малки целочислени съотношения между орбитите. Екипът на Малхотра е калкулирал, че подобен планетоид е с маса, 10 пъти по-голяма от тази на Земята и обикаля слънцето на всеки 17 000 години, което се вписва в обхвата на изчисленията за Слънчевата система. Данните сочат още, че в най-далечната си точка планетата ще е на 665 астрономически единици разстояние от слънцето, твърди публикувания в сп. „Астрофизикъл джърнъл летърс” научен труд. Междувременно Браун и Багитин откриха още едно потенциално доказателство за съществуването на Нибиру и влиянието й върху нас. Двамата учени твърдят, че са получили нови трептения и пертурбации на небесни тела, движещи се „на границата“ на Слънчевата система. Вероятно теоретично съществуващата масивна нова планета е дълго търсената причина за мистериозната разлика в наклона от 6 градуса между Слънцето и планетите в Системата. Резултатите на двата екипа бяха представени на съвместната 48-а среща на отдела за планетарни науки на Американското астрономическо общество и 11-ия европейски космологичен конгрес в Пасадена.