Венцислав Василев за безбрежието на живота в стихосбирката „Утаяване на естеството“
преди 8 години
bnr.bgВ края на септември в НДК беше представена стихосбирката на Венцислав Василев „ Утаяване на естеството“.Като четеш стиховете му, оставаш с една надежда, че на следващата страница ще получиш много важен отговор на свой въпрос. Така четеш и четеш нататък и бързаш към последната страница. Основната емоция и състояние в тези стихове са размисъл и озарения. В следствие на този размисъл се раждат и въпросите на читателя: Какво представлява алхимичният процес на утаяването - да превърнем неблагородното в нас в благородно…когато усетиш неистинското, тогава започва да те привлича истинското. Как се раждат стиховете? В момента на написването, всяко стихотворение е отразявало посоката на моето внимание в момента на написването… Първоначалният импулс е нещо мигновено и после в зависимост от него, преценявам дали да го развия или да се оставя по-чист без налагане на мисловен процес. По един или друг начин всички сме опънали платната към успеха. Дори и да не го осъзнаваме, нещо в нас желае успех. Каква е дефиницията за успех и към какво се стреми Венцислав Василев – искам да разбера ? Какви въпроси си задава? Какво е видимото на невидимото? Как да пребиваваме в мир? Единственият начин да бъдеш отворен е да осъзнаеш, че не си… Не търси отговори на въпроси Не се измъчвай от въпроси- Дали, защо, кога,къде… И отговорът благоносен Самичък ще ти се даде. В усилията-всеки смисъл Се изпарява като спирт. Ти знаеш мъдрите кои са- Които пребивават в мир. И тази простичка идея Е позабравен призив вехт- Че си човек , за да живееш, Живеещ, за да си човек. И още въпроси, които възникват: Как да напусна това ограничение, което представлява себето? Как можем да се освободим от този доживотен затвор – живота? Отговорът е, че това може да стане само, когато осъзнаем, че сме в затвор. Излизането от затвора на живота става с осъзнаването на свързаността с Цялото. А най-голямата ни грешка и трагедия е отделността от Цялото. Единствено, ако си сам, без мисли, чувства…ням и кротък- оставаш в личен резонанс с безбрежието на живота. Ето и още фрагменти от различни стихове, които ще ви предизвикат да прочетете „Утаяване на естеството“: „Това, което притежавам, предимно притежава мен… Но в молитва мечтая да се наградя с уюта, който съм изпитвал далеч преди да се родя… Само непознаваемото си струва да бъде познато… В космическия организъм е храмът на единността, от която аз не съм излизал… За да стигнеш да себе си Трябва да тръгнеш към началото. За да тръгнеш към началото Трябва да се откажеш от себе си…“ В прикачения звуков файл ще чуете интервюто с Венцислав Василев.