Спомени за Джо събраха негови колеги и приятели
преди 8 години
sbj-bg.euВиждайки препълнената зала, си спомних за прекрасната песен на Емил Димитров Ако си дал . Стиховете на певеца като че ли се отнасяха именно за Георги Стоименов. И това, че бяха дошли толкова много негови близки и приятели, разтворили душите си за незабравимите спомени за него, наистина доказваха, че той, който е раздавал на всеки частица от себе си, не е живял напразно. За него председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която беше водеща на вечерта, каза, че той е обичан и незабравен от много приятели не само у нас, но и по света. Гледайки и слушайки думите на неговите приятели и колеги, които връщаха лентата назад към срещите и приятелството с Джо, си мислех, че днес за колко малко хора може да се каже, че са много, ама много богати, защото у тях все още живеят спомените от безценното приятелство и добрини, които е сторил Георги Стоименов. Особено хубав символ има в това, че премиерата на книгата се провежда в СБЖ и че водещ е Снежана Тодорова каза поетът Матей Шопкин. Книгата е документална лирична поема. Документална, защото е събрала много документи за живота на Георги,и лирична, защото от нея блика чиста лирика. За поета неговият приятел е бил не само човек на обичта, а и на добротата и отговорността, притежаващ най-хубавото чувство за хумор. Матей Шопкин го нарече достоен българин и прочете свое стихотворение, посветено на Георги Стоименов. За хора като Джо не може да се говори с прискърбие, а единствено и само с усмивка и ведрина, никога в минало време, което доказа и големият художник фотограф Иво Хаджимишев. Връщайки лентата назад в спомените, той сподели, че първите му стъпки в професията са били при Георги Стоименов Благодарение на него той, още хлапак, получава пълна фотографска техника и има късмета да работи с най-изявените и много талантливи български фоторепортери в Българска фотография , чийто зам.-директор е бил Георги Стоименов. За него това време е най-добрият университет, в който получава знания по фотография. Иво припомни, че Джо е бил винаги буфер в критични ситуации, като за една от тях и той е бил причина. И разказа как заедно със свой колега по време на поредна задача са забъркали забавна история със сериозен привкус, използвайки т. нар. табсо таксита, от които Хаджимишев си е позволявал да прави шеговити коментари от името на Свободна Европа . но както се казва, благодарение на Джо всичко завършва добре. И за това Иво призова да си спомняме за Георги Стоименов с усмивка. Друга една легенда на българската фотожурналистика - Кирилка Савова, която е артист във FIAP, сподели, че за Георги Стоименов може да се говори само с възторг. Тя припомни годините на работа в София-прес с него и каза, че за всички, работили там, той е бил не само шеф, но и приятел и опора и за това всички го помнят единствено с добро. А за съпругата му Минка Златева, Кирилка каза, че само благородна душа може да направи такава хубава книга за Джо. Савова прочете и послание на зам.-главния редактор на сп. България Теодора Чолакова, която казва, че в това трудно и разделно време ни липсва не само добротата, но и принципността, които е притежавал Георги и затова ще го търсим сред звездите. Журналистката от Дума Велиана Семерджиева също разказа за своите срещи с Георги Стоименов, който й дава смелост да поеме по пътя на журналистиката. Тя прочете спомен на Катя Гумнерова, която не можа да присъства на вечерта, разказваща за работата си със Стоименов. Особено вълнение предизвика и споменът на читалищната библиотекарка в с. Турия Анета Събева, прочетено от Ани Златева, а колегата му в Българския културен център в Берлин Георги |Памуков сподели любопитни спомени от тяхната съвместна работа. Незабравима ще остане за нашето семейство тази вечер, каза проф.Минка Златева, и това ще е заради Георги Стоименов, когото обичаха всички. Започнах да събирам тези спомени за нашите внуци сподели Минка Златева, - защото те се родиха след като него вече го нямаше. Искам да знаят кой е бил дядо им и какво е направил за нас и нашето отечество. Тя не пропусна да подчертае, че чрез спомените за съпруга си се откриват и много ценни сведения за българската журналистика, за времето, когато се създава голямата журналистика у нас. Новите генерации журналисти не знаят нищо за този извървян с много всеотдайност път от българските журналисти каза тя. Чрез написаното те могат да разберат този къс история на българската журналистика. Като директор на Българския културен център в Берлин, чрез поканените гости там Георги Стоименов показваше каква е България. Снимки Иван Василев