Започва втората фаза извънредното положение в Турция
преди 8 години
novinite.bgПървият етап от извънредното положение в Турция приключва утре и започва вторият, а вече се говори, че то ще е безкрайно, пише БГНЕС. Равносметката за мерките през първите 3 месеца е внушителна – 40 000 души зад решетките, 20 000 арестувани, хиляди държавни служители са изхвърлени от работа, други хиляди очакват уволненията, структурата на въоръжените сили е променена, затворени са телевизии и синдикати, попечители замениха избрани кметове. През нощта на 19 октомври в 1 ч. започва втората фаза на извънредното положение, удължено с още 3 месеца, в които отговорните за преврата от 15 юли ще трябва да бъдат осъдени, а същевременно страната трябва да се справи с войната в Сирия и с дебата за поправките в конституцията и преминаването към президентската система на управление. Метежът отне живота на 241 души, 2 194 бяха ранени при сблъсъците, а на 20 юли Съветът за национална сигурност взе решение за въвеждането на извънредното положение. В официалния документ като единствен виновник бе посочена организацията ФЕТО на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. В него се посочваше, че целта е само да бъдат елиминирани заплахите, грозящи демокрацията, правовата държава и правата и свободите на хората. Същия ден президентът Реджеп Ердоган свика министерския съвет в двореца си и след съвещанието застана пред камерите, за да обяви пред света началото на новата ситуация. Това решение не е насочено срещу демокрацията, правата и свободите, поверени сте на Аллах, каза тогава той и така постави емблемата на извънредното положение, което влезе в сила на 21 юли. Ердоган призова за прочистване от вируси на въоръжените сили и на обществото, 8 закона бяха променени и въпреки декларацията на съвета за национална сигурност, че новите правила са с адрес само към ФЕТО, 3 дни по-късно обхватът на „заразния вирус“ се разрасна неимоверно. Закрити бяха здравни институции, частни училища, общежития, фондации, асоциации, университети, синдикати, федерации и конфедерации. Специални комисии при министерствата получиха неограничени правомощия да продължат ликвидациите, като за затварянето на дадена организация дори не се изисква нов указ. По данни на Народно-републиканската партия и Дружеството за правата на човека запечатани и под ключ се 35 здравни институции, 934 частни учебни заведения, 109 частни общежития, 104 фондации, 1 125 асоциации, 15 университета и 19 съюза. Главното командване на жандармерията и бреговата охрана бяха прехвърлени на подчинение на министерството на вътрешните работи, а сухопътните, морските и военно-въздушните сили – на министерството на отбраната. Висшият военен съвет по гражданско-военното разпределение бе променен в полза на цивилните. До премиера и министъра на отбраната ключови роли получиха вицепремиерите, министрите на правосъдието, на външните и на вътрешните работи. Военно-медицинската академия и военните болници преминаха към здравното министерство. В рамките на 3 месеца по време на извънредното положение от състава на въоръжените сили бяха отстранени от служба 4 545 души, казармите се изнесоха от градовете. Военните академии, гимназиите и сержантските училища бяха закрити, а на тяхно място бе създаден университет за национална отбрана, оглавен за пръв път от цивилен генерал – проф.д-р Ерхан Афьонджу. Започна и чистката в държавния сектор – 93 000 служители са отстранени от работа, други 59 841 са изгонени без правото да обжалват по съдебен път това. Чистките в министерството на образованието бяха извършени по две направления – по подозрение за връзки с ФЕТО са уволнени 28 163 учители, а за принадлежност към кюрдските сепаратисти от ПКК други 11 285 преподаватели. В заповедите за прогонването им от клас като причини са посочени действията им с цел проваляне на операциите за вътрешна сигурност и на вечерния час, блокиране на процеса на обучение и подкрепа за терористичните групировки. Най-висока активност в мащабната операция по прочистването на „вирусите“ отбеляза Съветът за висше образование, който настоя за оставките на 1 577 университетски декани. И нито един от тях не се противопостави и не протестира, всички до един подадоха оставки, а ръководството на факултетите премина в ръцете на настоятелствата. Съветът започна разследване срещу 5 247 ректори, декани и преподаватели в държавните и частните университети, последваха уволнения и отнемане на преподавателски права. Те не се ограничиха само в рамките на подозренията за обвързаност с ФЕТО. Прогонени са и членове на учителския синдикат, и подписалите декларацията за мир академици, дори и онези, които след ден изтеглиха подписите си. Главната дирекция на полицията скъса окончателно връзките си с 9 331 служители, съдебната система прогони 3 392 съдии и прокурори, в това число и двама конституционни съдии, и 167 членове на Държавния съвет и на Сметната палата. Попечители узурпираха народната воля – вътрешното министерство въведе надзорници в 28 общини, а кметовете са обвинени в подкрепа и съдействие както на ФЕТО, така и на ПКК. Сред тях са и трима, избрани с листата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, но пък големите общини като Истанбул, които също са в ръцете й, останаха недокоснати. Всичко това се случи по време на първия етап от извънредното положение. Според официалните съобщения уволненията във всички сектори, временното отстраняване от работа, подписките като мярка за неотклонение, задържанията под стража и арестите ще продължат и в следващите 3 месеца от втората фаза на „новата ера“. Турция ще трябва да стане свидетел на съдебните дела срещу метежниците и същевременно да прецени накъде отива. Отвъд границата войната ще продължи, вътре в страната ще се води борбата срещу тероризма, а започнаха и усилени дебати за смяната на системата на управление и за поправките в конституцията. Разбира се, медиите също са жертви на извънредното положение. По данни на Сдружението на журналистическите съюзи над 100 журналисти са зад решетките, а близо 2 500 останаха без работата си. На 115 репортери са отнети прес-картите, на други 660 – жълтите прес-карти. С полицейски натиск бяха закрити и запечатани 45 вестника, 15 списания, 18 телевизии, 23 радиостанции, 29 издателства и 3 информационни агенции.