Какъв е вкусът на есента
преди 8 години
bnr.bgВ Първо за сезона "Дамско парти" започваме с поетическата рубрика "Пепел от рози", в която вече традиционно сравняваме преводи, вслушваме се в стиховете, в думите и в като че ли безкрайните възможности на езика. Четем класиката. Великите мъртви поети, тоест Великите Безсмъртни Поети. Този път е Маларме. Гео Милев пише за него: Стефан Маларме стана средоточие на оная литературна школа, Символизма - която излезе в открита борба срещу реалистичното изкуство, а днес, когато тази школа не съществува вече, остана – Маларме – като първоизточник на цялото съвременно изкуство – тласък на неговото сегашно и бъдещо развитие. Но четенето не спира, то е едно изкуство без край - и след това ние слушаме как актрисата Мая Бабурска ни потапя в магически и магьоснически свят на Маргьорит Юрсенар. Нейната проза е вселена, в която можеш да се гмуркаш безкрайно, за да изплуваш после по-богат и като че ли разбрал част от някаква тайна – за себе си ли, за света ли, или пък за историята... Не спираме до тук, въпреки че бихме могли, оглеждаме се за още, още творчество, още вдъхновение, разглеждаме една лондонска изложба на Джорджия О’Kийф. Знам, че не мога да нарисувам цвете, както не мога да нарисувам слънцето над пустинята, или една светла лятна сутрин, но може би мога, благодарение на цветовете, да споделя своето впечатление от цветето, пише тя през 1930 година. Опитваме се да го видим, донякъде успяваме. И продължаваме, за да се запознаем, отново и отново, с жените на Реноар. Това пътуване през женския почерк, и женския образ решаваме да завършим с десерт. Една знаменита рецепта, на нещо "елегантно, но просто" - ще опитаме вкусовете на настъпващата есен.