Сиатъл - Пловдив, там и тук - теория на относителното щастие в километри
преди 8 години
bnr.bgКъде е „там“? И кое място е „тук“? Може би сте срещали в градския транспорт на Пловдив или в самолета за Сиатъл пенсионираната учителка Пенка Енчева? Тя е майка, баба на внуци и една от многото българки, които преди години, в така наречената „най-активна трудова възраст“, даже не са предполагали колко често ще пътуват между България и САЩ, за да помагат на децата си. Коя възраст, наистина, трябва да е „активната”, след като сега багажът й винаги е готов за едната или другата посока от хиляди километри, а на нея самата й се налага да съобразява графици, часови разлики. „Там“ и „тук“ се превръщат в относително понятие. Така е с всички наши сънародници, родители на емигранти. Но Пенка Енчева обобщава образа на многото български пенсионирани жени, преобърнали коренно представата за уседналия живот в третата възраст. Дори вече е героиня на филм, наречен „Тази баба“. В хода на снимките е успяла да обиколи типичните „български” места в Америка, където нашенци изкарват прехраната си, а възрастните родители са част от подкрепящата логистика. Гледат внуците, грижат се за дома. И, както е в Сиатъл, в сряда вечер отиват да пеят български народни песни, да играят нашенски хора и ръченици. Ако автомобилният двигател има нужда от гориво, сърцето и душата също имат своите потребности от емоционално зареждане, за да продължават напред. За българската атмосфера в Сиатъл, за силата на нашия фолклор, за онова „там“ и „тук“ , което здраво държи връзка с родните корени, за срещите с невероятната Мери Шерхарт и с още много други хора, разказа в "А сега накъде?" Пенка Енчева.