Военен анализ: Ще премине ли войната на думи между САЩ и Русия в открит сблъсък на фронта
преди 8 години
klassa.bgРусия ще употреби неотдавна прехвърлените в Сирия ЗРК за поразяване на всякакви въздушни цели, застрашаващи сирийските войски, заяви в четвъртък, 6 октомври, официалният представител на руското МО ген. Игор Конашенков. Така руското военно ведомство реагира на съобщенията в американските медии за възможни удари от възглавяваната от САЩ коалиция по позиции на сирийските войски. Руският външен министър Сергей Лавров беше по-мек в оценките си. Той нарече балансирани и вселяващи надежда за тържество на здравия разум коментарите на Белия дом на тази тема. RT сравни силите на РФ и на САЩ в Сирия. Сили на Сирия и Русия По официална статистика сирийската правителствена армия и поддържащите я формирования (ирански, ливански и кюрдски) наброяват над 150 хил. души и разполагат с над 4000 танка (Т-55 и Т-72).Те са сковани в почти позиционни боеве с анти-Асадовските сили, като и двете страни едва ли ще участват по някакъв начин в акцията на САЩ. Правителствените сили разполагат и с около 400 самолета. Не може да се каже за една година бригадите от руски специалисти каква част са успели да възстановят, защото има сведения, че приоритетни са били радарите и средствата за ПВО. По-скоро проблем в сирийските ВВС е подготовката на пилотите. Излязоха съобщения, че Русия е предала на Сирия първите четири фронтови бомбардировача Су-24, а трябва да станат 12 – първите такива машини Дамаск закупува преди повече от 20 г. и са добре познати в сирийските ВВС. Сега на въоръжение в сирийската армия има ракетни комплекси С-200, „Бук” и други системи за ПВО, намиращи се в отлично състояние. Очаква се именно сирийците да употребят С-200 по американците, като те ще свършат „черната работа” с увереността, че са прикрити надеждно от руснаците по въздуха и няма да ги сполети възмездие. Ядрото на руската групировка в Сирия е сформирано от ЗРК С-300ВМ „Антей-2500” и С-400, както и от 70 самолета – изтребители четвърто поколение Су-30 и Су-35, фронтови бомбардировачи Су-24 и Су-34 , щурмови Су-25. Позиционирани са в авиобазата Хмеймим, обслужвани от около 4000 души. В Сирия също се използват стратегически бомбардировачи Ту-22 от Моздок, и базираните в Енгелс Ту-95 и Ту-160. Откъм морето руската авиация е прикрита от група кораби начело с ракетния крайцер „Варяг”. В групата влизат ракетният кораб „Дагестан”, малките ракетни кораби „Град Свияск”, „Углич” и „Великий Устюг” от Каспийската флотилия, подводницата Б-237 „Ростов на Дон” от Черноморския флот. Разузнаването се осъществява от разузнавателния кораб „Василий Татишчев” Сили на американската коалиция Войските на оглавяваната от САЩ международна коалиция основно прикриват от въздуха армията на Ирак (800 хиляди души с 390 танка), сирийските кюрди (над 70 хиляди) и силите на така наречената сирийска опозиция (40-60 хиляди души). Американците нямат своя база на територията на конфликта. Техните самолети излитат от летища в Кувейт, Катар, Турция, ОАЕ и от самолетоносачи в Персийския залив и в Червено море. Това са изтребители F-16 Fighting Falcon и F-15 Eagle, а така също най-новите F-22 Raptor пето поколение. За стратегически бомбардировки САЩ използват B-1 Lancer. Авионосците „Джордж Буш” и „Карл Уинсън”, разрушителят „Ърли Бърк” и ракетният крайцер „Филип Си” осигуряват излитането и кацането на многоцелевите F/A-18 Super Hornet и изстрелват по позиции на ИД крилати ракети BGM-109 Tomahawk (Томахоук). В тази кампания САЩ използват около 200 самолета. Освен това в операциите на коалицията вземат участие изтребители, щурмовици и бомбардировачи от ВВС на Австралия, Белгия, Великобритания, Канада, Дания, Франция, Холандия, Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Едва ли обаче някоя от тези страни ще се реши да участва в подобна авантюра. Какво може да се случи? Отговорът е пределно кратък: „нищо”. Американците е възможно да се опитат да копират опита на израелците, които наказват сирийците за случайно изстреляните снаряди по Голанските възвишения по своеобразен начин – атакуват артилерийските позиции, когато оръдейните разчети не са там и опустошават всичко. Липсата на жертви спестява от международен скандал, а сериозното предупреждение е направено. На сирийските летища най-важните складове с гориво и боеприпаси са разсредоточени, полетите се управляват от полеви стартови командни пунктове в автомобили. Не си променя местоположението и не може да се скрие само пистата. Първо, ще се реши ли обаче Барак Обама в самия край на мандата си на рискована стъпка като бомбардиране на сирийско военно летище с непредсказуеми последици? Едва ли. Второ, след огласеното разполагане на съвременни руски ЗРК комплекси пробиването на ПВО изисква нещо повече от пилотски умения и лична храброст. Вече бе предположено, че сирийците няма да се замислят да натиснат бутона. Кой ще поеме отговорността? При това Сирия изобщо не е в сферата на жизнените интереси на САЩ. Трето, проблематично е дали ракетата „томахоук” ще преодолее руско-сирийската ПВО. Дори да успее, тя съдържа едва 450 кг силен експлозив и само половин час след удара й ямата ще бъде затрупана и вече асфалтирана. Впрочем в руския Генщаб навярно вече са измислили дузина мерки за противодействие. Какво ли обаче ще стане ако част сирийската ударна авиация се пребазира в руската авиобаза Хмеймим? Експертите от Пентагона ще трябва да измислят нещо друго. Едва ли обаче ще се решат да дадат ПЗРК (стингъри) и на най-доверената опозиция, защото утре именно тя може да свали някой самолет на коалицията. САЩ затънаха твърде дълбоко в тресавището на сирийския конфликт, за да продължават навътре.