„Следите по пътя“ – на Феникс Върбанов
преди 8 години
bnr.bgЗа изложбата си в галерия „Райко Алексиев“, назована „Следи по пътя“ Феникс Върбанов, наречен така специално от прочутия си баща Марин Върбанов, е един особен вектор между три пластични традиции. „Китайски синдром“ продължава заради работата с туш върху китайска хартия, заради трептенето на коприната и тези специфични рулони, в които са закрепени и магията на йероглифите и върховете на Родопите, и може би силуета на Айфеловата кула. Звукът от всмукването на туша от хартията може да се чуе и неговото ехо да отекне в душата на чувствителния зрител – казва кураторът на този проект, който ще продължи във времето и у нас, Красимир Илиев – „Той сякаш хвърля мрежи със смътната надежда да изплуват духовете на образи, за да бъдат уловени, и в най-добрите му работи – квадрат или кръг – се долавя техния дъх, тревожното очакване“. Нека с името Феникс продължиш своя път напред, казвал Марин Върбанов. Да бъдеш самостоятелна личност. И това виждаме в тази експозиция, за която разказва този интересен художник, в пътя си от нашите земи, през Китай и Париж.