Спомени от сърце за човека, когото всички обичат
преди 8 години
sbj-bg.euЩе си позволя в началото да споделя, че щом видях снимката на корицата, си спомних моите първи години трудов стаж в Агенция София прес в Интерфилм . Тогава работехме в сградата на площад Батенберг . Имахме едно кафе в дъното на коридора и естествено всички пътища от кабинети и етажи водеха до него. та там видях Георги Стоименов и силно се впечатлих от неговата откритост и винаги широка и предразполагаща усмивка, печелеща доверие. Без да се знаем, винаги се поздравявахме и той не пропускаше я да попита как съм или да ми каже нещо весело. Всички му се радвахме, защото беше, както казват хората, човек душа. За времето, което работех там, никога не го видях мрачен или намусен, или пък да чуя да повишава глас. Това съм запазила за него като спомен от срещите ни по коридорите на София прес или пред кафето човек, излъчващ спокойствие и ведрина. В книгата за Джо проф. Златева е събрала спомени от колеги, близки и приятели на своя съпруг. И самата тя е написала много топли думи, които веднага те хващат за гърлото. Удивително е колко искрени и дълголетни са били взаимоотношенията му с негови съученици и състуденти, в чиято памет той присъства живо като верен приятел, като будна и отзивчива личност с пословично трудолюбие и добросърдечност е написала Минка Златева във въведението на книгата. Мисля си, за колко хора днес може да се напише или каже това, а и колко ли биха се отзовали с мерак да споделят своите спомени за приятел или близък днес? Като че ли се отчуждихме един от друг и като че ли по-удобно е да не си спомняме за някой. Но Георги Стоименов е от рядката порода, която не може да бъде забравена Негови колеги от редакциите на вестниците Студентска трибуна и Антени , от Дирекция на фотографията, редакция Интерфото на Агенция София прес и Българска фотография си спомнят за славните години, когато са работили с Джо, на чието израстване и утвърждаване като специалист са били свидетели. Сред тези, които споделят разкази за него, са и дипломати и сътрудници, с които се е трудил в Българския културно-информационен център в Берлин. В спомени, писма и оценки за работата му в полето на българската култура на известните германски българисти акад. Хилмар Валтер и доц. Дотмар Видлер, акад. Петър Динеков, проф. Дечко Узунов, Доньо Донев, Матей Шопкин, Никола Инджов споделят интересни епизоди от срещите си с Георги Стоименов. Ако някой запита защо точно сега излиза тази книга, ще разбере, че безпощадно са се изтърколили 10 години, откакто Джо не е между нас. И затова неговата съпруга е решила да събере в томче най-ценното за един човек спомените на неговите приятели, колеги и близки, които винаги ще ги има и няма да избледнеят. Но мястото му в сърцата ни е трайно и непроменено е написала проф. Минка Златева в книгата, която е посветила на внуците с много обич и надежда да запазят светлия спомен за дядо си Георги завинаги в душите си . Ще си позволя да спомена и други едни нейни думи: А членовете на семейството му и широк кръг от негови приятели от София, Баку, Берлин, Лайпциг, Канбера и село Турия и Розовата долина разкриват образа му на грижовен и всеотдаен син, съпруг и баща, на ярка колоритна, широкоскроена личност, излъчваща ведър хумор, слънчево настроение и оптимизъм и до днес стоплят трудните ни дни. А времето е безсилно да заличи спомена за тях. За всички, които си спомнят или пък искат да научат повече за Георги Стоименов, могат да се докоснат до неговия живот на 19 октомври от 18 ч. в салон Журналист в СБЖ, ул. Граф Игнатиев 4, където книгата От сърце за Георги Стоименов Джо ще има своята премиера. Снимки Иван Василев