ЕС — ЕРОЗИЯ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА
преди 8 години
klassa.bgПрезидентът Франсоа Оланд обяви, че страната се намира в състояние на война, а пък предшественикът му Никола Саркози прогнозира, че тази война ще се проточи. Според него, френската външна политика следва да се адаптира към новата ситуация, като паралелно с това се «втвърди» политиката за гарантиране на вътрешната сиурност, включително поставяйки под наблюдение 11,5 хиляди подозрителни лица, на които да бъдат поставени електронни гривни, както и да бъдат създадени «центрове за дерадикализация» (за «онези, които бихя могли да се радикализират») и да бъдат депортирани от Франция лицата с двойно гражданство. Основният инструмент за усилване на контрола над обществото беше въвеждането, след терористичното нападение на 13 ноември 2015, на извънредно положение (в цялата френска история подобна мярка е била предприемана само пет пъти). То дава възможност да се забранява придвижването на хора и автомобили; да се регламентира пребиваването в определени места; да се забранява достъпът в държавните институции на лица, които могат по някакъв начин да попречат на публичните власти да упражняват пълномощията си; поставяне под домашен арест на всеки, чиято активност може да застраши обществения ред; временна забрана на събранията, специални мерки за контрол на медиите и т.н. На 20 ноември 2015 извънредното положение във Франция беше удължено с три месеца със специален закон, предоставящ на изпълнителната власт допълнителни пълномощия, които могат да се използват не само за борба с тероризма. Така например, беше разширен режимът на домашния арест, като тази мярка вече може да се налага на всеки, «за когото има сериозни причини да се мисли, че поведението му представлява заплаха за сигурността и обществения ред». Обиските вече могат да се провеждат без предварителното съгласие на съдебните инстанции, разрешава се разпускането на организациите, които могат да представляват заплаха за обществения ред (като самото понятие се тълкува много широко). Паралелно с това Франсоа Оланд обяви, че се налага да бъде променена и Конституцията на страната. В тази връзка той предложи «законопроект за защита на нацията» с който в чл.36 на Конституцията (който касае въвеждането с декрет на обсадно положение) се вкарва специално допълнение относно извънредното положение (36.1), и който променя нейния чл.34, разрешавайки лицата, осъдени за тероризъм, да бъдат лишавани от френско гражданство. Обсадно положение се въвежда при криза, война и въоръжено въстание, като позволява предаването на гражданската власт в ръцете на армията, както и създаването на военни съдилища. Впрочем, чл.16 на френската Конституция позволява на президента да реализира извънредни пълномощия в случаите, когато републиканската институция, независимостта на нацията, целостта на нейната територия или изпълнението на международните и ангажименти се оказват пред сериозна и непосредствена заплаха, а нормалното функциониране на конституционните органи на публичната власт е застрашено или невъзможно. Както е известно, този член е използван само веднъж досега — от април до септември 1961, във връзка на «метежа на генералите» в Алжир срещу тогаващния президент Шарл Дьо Гол. Самият Оланд изрази съжаление, че въпросните членове на конституцията не са били използвани в ситуацията, възникнала в резултат от ноемврийското (2015) терористично нападение, квалифицирано от него като «военен тероризъм». Освен това, за целите на борбата с тероризма президентът лансира понятието «кризисен граждански режим» (т.е. извънредно положение), предлагайки вписването му в Конституцията. Тоест, налице е определена политическа еволюция, тъй като извънредните пълномощия се предоставят временно, докато при въвеждането на «кризисен режим», те автоматично ще станат част от ежедневието на френското общество. Този законопроект е тясно свързан със закона от 20 ноември и закона за реформата на пенитенциарната система, целящ «усилването на борбата против тероризма и организирана престъпност» (обнародван на 3 юни 2016 и въвеждащ като процедурна норма, налагането при извънредна ситуация на нощно задържане, домашен арест и т.н.). И трите документа представляват едно цяло и целят утвърждаването на извънредното положение като част от ежедневния живот във Франция. По времето на войната в Алжир (1954-1962) извънредното положение позволява на френското правителство да не въвежда обсадно положение и да разглежда алжирските бунтовници не като бойци от противникова армия, а като терористи, т.е. престъпници. Сега обаче се очертава точно обратното — престъпните действия, които традиционно са обект на наказателното право, вече могат да бъдат разглеждани като «актове на война». Вероятно тъкмо затова Оланд използва понятието «военен тероризъм», определяйки го като нова форма на война. По този начин обаче, се изтриват различията между престъплението и войната и между престъпника-терорист и военния противник. А след като войната с тероризма не е ограничена във времето, «гражданският кризисен режим» може да бъде наложен за достатъчно продължителен период. При подобно развитие, Конституцията ще придобие функцията на наказателен кодекс, а наказателното право ще се превърне в конституционно. С други думи, ще станем свидетели на фактическата отмяна на Конституцията, като такава, което пък ще развърже ръцете на полицейския апарат. Както посочват критиците на «законопроекта за защита на нацията», той ликвидира правата на гражданите и се превръща в изразител на всемогъщието на изпълнителната власт. На практика, това означава демонтажа на правовата държава, тъй като правните норми започват да се променят в зависимост от субективната оценка на ситуацията, а придаването на извънредното положение на функциите на Конституцията превръща полицейския апарат в ядро на цялата държавна машина. Паралелно с това можем да говорим за ерозия на националния суверенитет, тъй като вътрешната политика се превръща в заложник на «международната борба срещу тероризма». Естествено, френските опозиционни партии отправиха остри критики срещу «законопроекта за защита на нацията», в резултат от което президентът беше принуден на 30 март 2016 да прекрати дебатите за конституционната реформа. Правителството обаче постигна победа по един друг въпрос: след атентатите в Белгия през март 2016, Европейският парламент най-сетне гласува на 14 април за създаването на общия регистър PNR (европейски регистър на личните данни на всички пътуващи с въздушен транспорт), който беше предмет на дискусии от пет години насам. Някои депутати обявиха, че създаването на системата PNR бележи превръщането на ЕС в полицейска държава, която ще осъществява тотално следене на своите граждани. Между другото, по отношение на терористичните нападения в Париж и Брюксел пълният достъп до информацията за пътниците не би дал нищо ново, тъй като техните автори вече са били известни на полицията и специалните служби, които обаче не са използвали наличната информация по надлежния начин. Доц. д-р Олга ЧЕТВЕРИКОВА* * Преподавател в Московския държавен институт за международни отношения