Гюлен е готов да се върне в Турция, ако от Вашингтон одобрят екстрадирането му
преди 8 години
novinite.bgПроповедникът Фетхулах Гюлен заяви, че е готов да се върне в Турция, ако Вашингтон одобри искането за неговото екстрадиране, заяви самият той в интервю за германската медия ZDF, предаде БГНЕС. Правителството в Анкара смята Гюлен за основен организатор на неуспешния преврат от 15 юли. Вашингтон вече получи молба с искане за неговото връщане в Турция. Американските власти обаче посочиха, че не разполагат с достатъчно доказателства за участие на Гюлен в заговора. В отговор Турция изпрати допълнителни доказателства за неговата съпричастност, които правното министерство във Вашингтон в момента разглежда. „Ако САЩ кажат да, то тогава ще отида, това не е проблем. Тогава ще прекарам остатъка от дните си измъчван (от правителството – бел. ред.) и така ще стигна Бога като чист човек“, каза Гюлен. Проповедникът, който живее в самоналожено изгнание в САЩ от 1999 г., отрече да има участие в преврата. Призовавайки за международно разследване на обвиненията, той заяви, че ще съдейства на подобно дело. „Международна организация трябва да разследва случая. Ако техните (на властите в Анкара – бел. ред.) обвинения издържат, то тогава ще приема това, което искат. Но те не успяха да покажат каквито и да е било конкретни доказателства, нито дадоха отговор на моите предположения. По тази причина това са просто твърдения“, заяви той по повод на твърденията за участие в преврата. Гюлен също така обвини турските власти, че са използвали случилото се на 15 юли като извинение, за да започнат преследване срещу неговото движение „Хизмет“, което ръководи мрежа от частни училища, бизнес предприятия и медии. „Всичко това беше планирано предварително. Те се нуждаеха от сериозно извинение. Ако имаха такова оправдание, то тогава случаят щеше да бъде приет от международната общност“, заяви Гюлен. След преврата турските власти предприеха масова чистка на полицията, армията, държавната администрация и други държавни структури. В резултат повече от 50 000 държавни служители, военни, полицаи, журналисти, преподаватели и други бяха задържани или отстранени от длъжност, а около 20 000 се предполага, че са задържани.