Hera.bg - Август - с поезията на Борис Христов

С прах в душата и прах по нозете, с непоносимото слънце на рамото аз съм тръгнал да стигна морето, но от години седя върху камъка. И в тръбата на зноя заслушан, за бездомната моя покъщнина дом строя върху старата суша - няма отиване, няма завръщане. С есента ще угаснат тревите, ще протегне свойто мълчание пътя - пак ли в мен като зебри...